© Дневник
Заглавие: A-Lex
Изпълнител: Sepultura
Стил: метъл
Формат: CD
Издател: "Уизърд"
В "тежката" музика почти винаги е съществувала битката между минало и настояще. Голяма част от бандите променят звученето си, състава си, идеите си. Това, съвсем нормално, се отразява и на мнението на публиката - някои отричат промените, други ги боготворят. Обикновено споровете относно "новите" и "старите" периоди на метъл групите са доста горещи, но и абсолютно безсмислени, защото в крайна сметка всеки слуша това, което му харесва.
Една от най-обсъжданите по този повод банди е Sepultura. Много хора отписаха момчетата още преди повече от десет години, когато иконата Макс Кавалера напусна. Тогава сякаш изглеждаше, че Игор Кавалера е наследникът на духа на бразилските траш герои, но ето, че дойде моментът, в който той също вече не е в играта. Sepultura обаче са тук, готови са с чисто нов албум, озаглавен A-Lex, а след около две седмици ще пристигнат в София, за да поставят началото на европейското си турне.
Може би повечето фенове са запознати и с актуалния арсенал на групата - Андреас Кисер (китари), Паоло Джуниър (басист и единственият оцелял от оригиналния състав), Дерик Грийн (вокали и китари) и Жеан Долабела (барабани). Едва ли има смисъл в това да сравняваме музикантите от различните ери на Sepultura, техните качества и недостатъци. Както каза Дерик в интервю за радио "Тангра" - "името Sepultura вече е много по-голямо и важно от това, кой всъщност е в групата.
По-голямо от конкретните индивидуалности". И е страшно прав. Малко се незаменимите фигури в съвременната музика, а хубавото е, че Макс Кавалера все пак продължи да радва феновете с проекта Soulfly (а наскоро вече и с Cavalera Conspiracy). Факт е и че Дерик Грийн пък записа вече пети албум със Sepultura и определено се справя перфектно.
Тавата A-Lex е второто поредно концептуално заглавие за бразилците и е вдъхновено от книгата "Портокал с часовников механизъм" (по-скоро от глава от книгата, която е пропусната във филма, но която се оказва доста инспирираща и интересна за момчетата от бандата). Настоящият проект обаче е една от най-агресивните колекции с нов материал от Sepultura в последните няколко години.
Най-хубавото в случая е, че албумът може да бъде описан изключително лесно - тежък, брутален, бърз и класически. Може би не класически в смисъла, който носят заглавия като Roots и Chaos A.D. (макар звученето наистина да се доближава приятно много до тези култови за всеки фен на жанра тави), а по-скоро като суров, мощен и без прекалени експерименти.
Привързаността към южноамериканския фолклор отново не остава скрита, но тя е изразена по-скоро в отделни тракове. Откриващото парче Moloko Mesto е повече от добра изненада и перфектен старт на проекта - зверско темпо, размазваща касапница зад струните, агресивен вокал и кратък соло брейк от барабаните, който ме накара да се усмихна и да си помисля - да, това не е Игор.
За малко повечко от две минути Sepultura атакуват с цунами от енергия и съм сигурен, че изпълнението на тази песен на живо в София ще има разрушителен ефект. Много хора твърдят, че тежестта и бързината не означават задължително майсторство - нека чуят новите парчета като What I Do, The Treatment, Enough Said и Paradox. Всъщност албумът е доста разнообразен и раздвижен - тук има цели 18 трака, сред които четири "лирически отклонения", странно парче като Ludwig Van плюс почти задължителните фолклорни и трайбъл моменти.
Не мога да кажа, че A-Lex е гениален албум - той просто е уловил момента, в който професионализмът се е срещнал със спонтанната метъл агресия. И със сигурност е нещо, което трябва да се види и чуе на живо - датата е 6 февруари, мястото - клуб "Блу бокс".
